Любослав Костов, КНСБ: Няма логика надценките да са толкова големи, търговците да се засрамят
Искаме да върнем стопанската система на пазарен принцип, тъй като съгласно нас цените на стоките от дребната потребителска кошница са нереалистично повишени - това съобщи пред БНР Любослав Костов, основен икономист на КНСБ и шеф на Института за обществени и синдикални проучвания.
" Четирите ограничения, които предлагаме от КНСБ, целят да върнат конкуренцията, където е нарушена. Има бариери за влизане в отрасъла предвид съществуването на дълготрайни контракти сред комерсиалните обекти и производители. Не знаем какъв брой е надценката по пътя от производителя до щанда поради логистика и реклама. " - коменитра той.
Експертът акцентира, че няма логичност надценките да са толкоз огромни и в случай че нелоялните практики се изсветлят, то целият бранш ще стане по-конкурентен.
" Търговците би трябвало малко да се засрамят! Компенсацията за бизнеса беше 8 милиарда лв. за една година, а цената на труда набъбна с към 15%. Хлябът, сиренето, краставиците нарастнаха с сред 20-30-50%. Кое толкоз като разход е поскъпнало, с цел да вдигаш крайната цената? Разходите за труд ли са поскъпнали с 40%? Или разноските за ел. сила, в случай че цяла година са субсидирани? Трябва взаимност в държанието както на потребителите, по този начин и на производителите, и на търговците. " - уточни той.
По думите му покупателната дарба на всеобщия българин понижава. Според него няма нищо неприятно да има търговски оборот сред страните, само че поради климата, в който живеем, ние имаме конкурентни преимущества в производството на домати, краставици, картофи, а от 60 до 80% от тези артикули са импорт от други страни.
" Не си употребяваме конкурентното преимущество. Има генерално сбъркани неща в цялата ни стратегия за развиване на земеделието, а от там и в ценообразуването по цялата верига на доставка. Като купуваш картофите от Полша и доматите от Германия, несъмнено че транспортните разноски ще са шест пъти по-големи. " - добави Костов.
По данни на института, на един работещ човек са нужни 1352 лв. (нетно), с цел да живее обикновено. Минималната работна заплата е на размер 45% от нужните средства за прехрана на живота.
" Четирите ограничения, които предлагаме от КНСБ, целят да върнат конкуренцията, където е нарушена. Има бариери за влизане в отрасъла предвид съществуването на дълготрайни контракти сред комерсиалните обекти и производители. Не знаем какъв брой е надценката по пътя от производителя до щанда поради логистика и реклама. " - коменитра той.
Експертът акцентира, че няма логичност надценките да са толкоз огромни и в случай че нелоялните практики се изсветлят, то целият бранш ще стане по-конкурентен.
" Търговците би трябвало малко да се засрамят! Компенсацията за бизнеса беше 8 милиарда лв. за една година, а цената на труда набъбна с към 15%. Хлябът, сиренето, краставиците нарастнаха с сред 20-30-50%. Кое толкоз като разход е поскъпнало, с цел да вдигаш крайната цената? Разходите за труд ли са поскъпнали с 40%? Или разноските за ел. сила, в случай че цяла година са субсидирани? Трябва взаимност в държанието както на потребителите, по този начин и на производителите, и на търговците. " - уточни той.
По думите му покупателната дарба на всеобщия българин понижава. Според него няма нищо неприятно да има търговски оборот сред страните, само че поради климата, в който живеем, ние имаме конкурентни преимущества в производството на домати, краставици, картофи, а от 60 до 80% от тези артикули са импорт от други страни.
" Не си употребяваме конкурентното преимущество. Има генерално сбъркани неща в цялата ни стратегия за развиване на земеделието, а от там и в ценообразуването по цялата верига на доставка. Като купуваш картофите от Полша и доматите от Германия, несъмнено че транспортните разноски ще са шест пъти по-големи. " - добави Костов.
По данни на института, на един работещ човек са нужни 1352 лв. (нетно), с цел да живее обикновено. Минималната работна заплата е на размер 45% от нужните средства за прехрана на живота.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ